Как да пробудим любовта и състраданието

Go down

Как да пробудим любовта и състраданието

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 2:56 am

Преди да сме в състояние истински да практикуваме Тонглен, трябва да успеем да събудим състраданието в самите себе си. Това често пъти е по-трудно, отколкото си мислим, защото изворите на нашата любов и състрадание понякога са скрити и нямаме лесен достъп до тях. За щастие в будисткото „обучение на ума" са разработени немалко специални техники, с които да събудим нашата скрита любов.
От многото аз съм подбрал няколко и съм ги подредил по определен начин, така че да са максимално полезни за хората от съвременния свят.
1. Любяща доброта - отпушване на извора
Ако смятаме, че у нас няма достатъчно любов, съществува метод да
я открием и събудим. Съсредоточете се и пресъздайте в ума си или си представете любовта, която някой е отдал на вас и която наистина ви е развълнувала, да речем, в детските ви години. По традиция ни учат да мислим за майките си и тяхната всеотдайност към нас, но ако намирате това за проблематично, можете да мислите например за баба си или дядо си - за всеки, който някога е бил добър към вас. Припомнете си момент, в който наистина са ви показали любовта си и вие сте я почувствали
Сега оставете това чувство да изпълни сърцето ви, да ви обземе благодарност. Когато правите това, вашата любов по естествен начин ще се насочи навън, към човека, който я е предизвикал. Тогава ще си спомните, че макар и не винаги да сте се чувствали достатъчно обичани, някога са ви обичали истински. Като знаете това, отново ще почувствате, че заслужавате да бъдете обичани - така, както този човек ви е накарал да се чувствате тогава.
Открийте сърцето си и оставете любовта да го напусне. Насочете я към всички същества. Започнете с тези, които са най-близо до вас, след това - към роднини и приятели, после към съседи и напълно непознати, а после даже към хора, които не ви допадат и с които имате проблеми или които смятате за свои „врагове". Най-накрая насочете любовта си към цялата Вселена. Нека става по-всеобхватна. Спокойствието на духа, наред с любящата доброта, състраданието и радостта, е един от четирите основни елемента, които изграждат цялостния стремеж към състрадание. Всеобхватното, непредубедено спокойствие на духа в действителност е начало и основа на пътеката на състраданието.
Ще откриете, че тази практика отпушва извора на любовта и когато освободите любящата си доброта, тя ще вдъхнови раждането на състраданието. Както казва Майтрея на Асанга: „Водата на състраданието тече в канала на любящата доброта."
2. Състрадание - да смятаме себе си еднакви с другите
Един много резултатен начин да събудим състраданието, който вече описах в предишната глава, е да мислим за другите така, както мислим за себе си. „В края на краищата - обяснява Далай Лама - всички човешки същества са еднакви, направени от човешка плът, кости и кръв. Всички ние желаем щастие и искаме да избегнем страданията. И още нещо - всички ние имаме еднакво право на щастие. С други думи, важно е да разберем, че като човешки същества ние сме еднакви."3
Да кажем например, че имате проблеми с обичан от вас човек - майка ви, баща ви, съпруга или съпругата ви, с някой приятел. Колко би ви помогнало, ако гледате на този човек не в „ролята" му на майка, баща или съпруг, а просто като на още един „аз" - човешко същество със същите чувства като вашите, със същото желание да бъде щастливо, със същия страх от страданието. Ако мислите за човека като за същество, което е съвсем същото като вас, сърцето ви ще се отвори към него и сами ще прозрете как да му помогнете.
Ако погледнете на другите така, вашите отношения ще станат по-открити, ще получат нов и по-богат смисъл. Представете си какво би станало, ако обществата и народите гледаха по този начин едни на други - най-накрая бихме имали стабилна основа за мир на земята, за щастливото съвместно съществуване на всички народи.
3. Състрадание - да сменим мястото си с другите
Когато някой страда и вие не знаете как да му помогнете, поставете се непоколебимо на негово място. Помъчете се да си представите какво бихте преживели, ако ви измъчваше същата болка. Попитайте се: „Как бих се чувствал? Как бих искал приятелите ми да се отнасят към мен? Какво бих искал най-много от тях?"
Като се поставим на мястото на другия, пренасочваме себевъзхищението от обикновения му обект - нас самите - към друго същество. Поставянето на мястото на другия е много ефективен начин да се освободим от себевъзхищението и вкопчването в нашето его, а следователно да освободим и сърцето на състраданието си.
4. Събуждане на състрадание с помощта на близък
Друг подходящ начин да събудим състраданието си към някой страдащ е да си представим, че на негово място е някой от най-близките ни приятели или човек, когото наистина обичаме.
Представете си, че брат ви, дъщеря ви или най-добрият ви приятел са изпаднали в същото мъчително положение. Съвсем естествено, сърцето ви ще се отвори и състраданието ви ще се пробуди - какво бихте желали по-силно от това, да освободите близкия си от страданието? А сега насочете освободеното състрадание към този, който има нужда от помощта ви. Ще откриете, че помощта ви е вдъхновена по-естествено и че можете да я насочвате по-лесно.
Понякога хората ме питат: „Ако направя това, няма ли да навредя на този, когото си представям изпаднал в беда?" Напротив, ако мислим за някого с такава голяма любов и състрадание, с това само ще му помогнем и дори може да го излекуваме от страданията и болката, които е преживял, които преживява или ще преживее.
Това, че използвате някого като средство за събуждане на състраданието си, макар и само за миг, ще бъде от огромна полза за него. Тъй като отчасти този човек има заслуга за отварянето на сърцето ви и за това, че сте помогнали на някого със състраданието си, направеното добро естествено ще се върне и към него.
Също така можете мислено да посветите заслугата за направеното добро на приятеля или близкия човек, който ви е помогнал да събудите състраданието в себе си. Можете да пожелаете на този човек добро, да се молите да не страда в бъдеще. Можете да изпитате благодарност към приятеля си, а той също може да получи вдъхновение и да изпита благодарност, ако кажете на този, на когото сте помогнали, с чия помощ сте събудили състраданието в себе си.
Да си задаваме въпроса дали можем да навредим на човека, с чиято помощ сме събудили състраданието си, означава, че не сме разбрали колко силно и чудодейно е то. То дарява благодат и лекува всички, с които е свързано - този, който го създава, този, за когото е предназначено, и този, който го насочва. Както казва Порция във „Венецианският търговец" на Шекспир:
За милостта прегради няма, тя леко от небето стеле се като дъждец върху земята долу: и е дваж: благословена — за този, който дава, и за този, който получава...
Състраданието е вълшебна скъпоценност, чиято целебна светлина достига навсякъде.
Една история, която много обичам, илюстрира това. Буда разказва за едно от преражданията си преди да постигне просветление. Велик император имал трима синове, най-малкият от които бил Буда, наречен Махасатва. Махасатва по природа бил състрадателно и обичливо дете и смятал всички живи същества за свои деца.
Един ден императорът и придворните устроили пиршество в гората, а принцовете отишли да играят наблизо. Скоро попаднали на току-що родила тигрица, която била толкова изтощена от глад, че била готова да изяде малките си. Махасатва попитал братята си:
- Какво яде тази тигрица?
- Само прясно месо и кръв - отговорили те.
- Кой би й дал собствената си плът и кръв, за да я нахрани и да спаси живота на малките?
- Кой наистина? - попитали братята.
Махасатва се развълнувал дълбоко от бедата на тигрицата и малките й и се замислил: „Толкова дълго скитам без полза в самсара, живот след живот, без да направя нищо, за да помогна на другите, заради желанието, гнева и неведението си. Най-после ми се предоставя истинска възможност."
Братята му тръгнали да се прибират при семейството си, а Махасатва им казал:
- Вие двамата вървете. Аз ще дойда след малко.
Приближил се тихо до тигрицата и легнал пред нея, за да й предложи тялото си за храна. Тя го погледнала, но била толкова слаба, че дори не била в състояние да отвори уста. Тогава принцът намерил остра пръчка и се наранил с нея. Кръвта потекла, тигрицата започнала да я ближе, докато събрала достатъчно сили, за да го изяде.
Махасатва дал тялото си на тигрицата, за да спаси живота на малките й, и заради състраданието си бил прероден в по-висша сфера, като продължил да се приближава към просветлението и към прераждането си като Буда. С действието си той помогнал не само на себе си - силата на състраданието му пречистила и кармата на тигрицата и малките й, дори и кармическия дълг, който имали към него за това, че спасил живота им по този начин. Поради силата си този акт на състрадание създал връзка между тях, която продължила далеч в бъдещето. Според преданието тигрицата и малките й, получили плътта на Махасатва, се преродили като първите ученици на Буда - първите, които получили учението му, след като достигнал просветление. Колко добре илюстрира това предание силата на състраданието!
5. Как да медитираме върху състраданието
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите