Край леглото на умиращия

Go down

Край леглото на умиращия

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:02 am

Моя приятелка, току-що завършила известно медицинско учебно заведение, започна работа в една от по-големите лондонски болници. Още през първия й работен ден в отделението починали няколко пациенти. За нея това било голям удар. В подготовката й нямало нищо, което да й позволи да се справя с подобни ситуации. Нима това не е смайващо, като вземем предвид факта, че е била подготвяна да стане лекар? Един възрастен човек лежал в леглото си и гледал към стената. Бил съвсем сам, нямал нито приятели, нито близки, които да го посещават - той просто копнеел да поприказва с някого. Тя отишла при него. Очите му се напълнили със сълзи и гласът му треперел, когато й задал въпроса, който тя най-малко очаквала да чуе: „Мислиш ли, че Господ ще ми прости греховете?" Приятелката ми нямала представа как да отговори. Тя не била подготвена да отговаря на духовни въпроси. Нямало какво да каже, трябвало да се прикрие зад професионалното си положение на лекар. Наблизо нямало свещеник и тя просто стояла край стареца парализирана и неспособна да отговори на отчаяния му зов за помощ и подкрепа.
В объркването и болката си тя ме попита как бих постъпил аз на нейно място. Казах й, че бих седнал до стареца, бих взел ръката му и бих го оставил да говори. Много често съм се изненадвал от духовната дълбочина на нещата, които са в състояние да кажат дори хора, които твърдят, че не вярват в нищо, ако ги оставиш да говорят и ги слушаш с нужното състрадание и внимание. Всеки има своята житейска мъдрост и когато някой ни заговори, трябва да го оставим да я изрече.
Винаги съм се вълнувал от факта, че можеш да помогнеш на хората да си помогнат сами, като им съдействаш да открият своята истина, за чието богатство и дълбочина понякога те дори не подозират. Изворите на изцелението и осъзнаването са дълбоко у всеки от нас и нашата задача не е да налагаме на умиращия собствената си вяра и възгледи, а да му помогнем да открие своите.
Когато седите край леглото на умиращия, не забравяйте, че той притежава истински потенциал да бъде буца. Мислете си за буда-природата му като за блестящо и безупречно чисто огледало, а за угрижеността и болката му - като за тънък слой сива пара, който много бързо може да се премахне от повърхността на това огледало. По този начин ще съумеете да видите умиращия като достоен за обич и прошка, той ще предизвика безусловната ви любов, ще откриете, че това отношение ще го подтиква да се разкрие пред вас.
Моят учител Дуджом Ринпоче казваше, че да помогнеш на умиращ човек е все едно да подадеш ръка на някого, който всеки момент може да падне в пропаст. Чрез силата, спокойствието и дълбокото състрадателно внимание на вашето присъствие ще му помогнете да пробуди собствените си сили. В този най-уязвим и екстремен момент най-важно е качеството на вашето присъствие. Както пише Сесили Сондърс: „Умиращите свалят маската и обвивката на ежедневието и поради това са по-открити и по-чувствителни. Могат да доловят фалша и нереалното. Помня как един човек ми каза: „Не, не искам да ми четете. Искам само това, което е в сърцето и в ума ви."1
Никога не заставам край леглото на умиращ, преди да съм практикувал, преди да съм видял себе си в свещената атмосфера на природата на ума. Тогава няма нужда да полагам усилия, за да намеря състрадание и автентичност, защото те вече са налице и се излъчват съвсем спонтанно.
Не забравяйте, че по никакъв начин не можете да вдъхновите човека пред себе си, ако преди това сами не сте намерили вдъхновение. Затова когато не знаете какво да направите, когато чувствате, че сте неспособни да помогнете по някакъв начин, медитирайте и се молете, призовавайте Буда или всяко друго божество, в чиято свещена сила вярвате. Когато застана край някого, който преживява тежки страдания, призовавам помощта на всички буди и просветлени същества, сърцето ми е напълно отворено към умиращия, а състраданието изпълва цялото ми същество. Призовавам пламенно присъствието на моите учители, будите и просветлените същества, с които съм имал връзка. Мобилизирам всеотдайността и вярата си и ги виждам над умиращия в цялото им величие - гледат го с любов и го обливат със светлина и благодат, пречистват миналата карма и настоящата му агония. И не преставам да се моля да бъдат спестени бъдещите му страдания, да намери покой и освобождение.
Правя това с най-дълбока концентрация и страст, после опитвам да се отпусна в природата на ума си и да оставя покоя и сиянието й да изпълнят атмосферата в стаята. Много пъти съм изпитвал страхопочитание пред това свято присъствие, което се възцарява съвсем естествено и на свой ред вдъхновява и умиращия.
Сега ще ви кажа нещо, което може да звучи изненадващо: смъртта може да вдъхновява. Аз самият съм се изненадвал от това, как молитвите ми променят атмосферата, а собствената ми вяра се задълбочава, след като видя какъв ефект имат те. Убедил съм се, че ако помагаме на умиращите, собствената ни практика става много по-силна.
Понякога виждам как и умиращият долавя тази атмосфера на дълбоко вдъхновение и е благодарен, че е дал възможност да достигнем заедно момента на истински и преобразяващ екстаз
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите