Казване на истината

Go down

Казване на истината

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 2:49 am

Често ме питат: „Трябва ли да се казва на хората, че умират?" Аз винаги отговарям:, Да. Колкото е възможно по-спокойно, по-внимателно и по-умело, с повече деликатност." От дългогодишния си опит с умиращи пациенти мога да потвърдя казаното от Елизабет Кюблър-Рос, която е забелязала следното: „Повечето, ако не всички пациенти, го знаят и без това. Те го долавят в промененото отношение, в повишеното внимание на околните към тях, по снишените гласове или в стремежа край тях да се пази тишина, по сълзите на някой близък или по злокобно сериозното лице на член от семейството, който не е в състояние да прикрие чувствата си."4
Аз също често съм установявал, че хората инстинктивно усещат приближаващата смърт, но очакват други - лекарите или близките им - да го потвърдят. Ако не го направят, умиращият започва да си мисли, че просто не могат да понесат тежката новина. Умиращият също не е в състояние да заговори за това. Тази липса на откровеност ще го накара да се почувства още по-изолиран и угрижен. Смятам, че е задължително да се каже истината на умиращия - той или тя заслужава поне толкова. Ако не знае истината, как би могъл да се подготви за смъртта? Как би могъл да доведе отношенията, установили се през живота му, до истински завършек? Как би могъл да се погрижи за множеството практически проблеми, които трябва да реши? Как би могъл да помогне на тези, които остават след него, да оцелеят?
Според мен, като духовен практик, приближаващата смърт дава големи възможности на хората да се изяснят с живота си. Виждал съм много хора, които са се възползвали от тази възможност да променят себе си и да се доближат до собствената си най-съкровена истина. Така че като кажем деликатно и внимателно на хората колкото може по-рано, че умират, всъщност им даваме възможност да се подготвят, да открият в себе си собствените си сили и смисъла на своя живот.
Искам да ви разкажа една история, която чух от сестра Бриджит -католическа медицинска сестра в приют за безнадеждно болни в Ирландия. Господин Мърфи бил прехвърлил шестдесетте и лекарят казал пред него и жена му, че няма да живее дълго. На следващия ден жена му отишла да го посети и двамата разговаряли и плакали цял ден. Сестра Бриджит наблюдавала възрастната двойка и когато те продължили да правят същото и на третия ден, се зачудила дали не трябва да се намеси. На следващия ден обаче семейство Мърфи неочаквано й се сторило много спокойно - двамата държали ръцете си и били много нежни един към друг.
Сестра Бриджит спряла госпожа Мърфи в коридора и я попитала какво се е случило между нея и съпруга й, та поведението им се е променило така рязко. Госпожа Мърфи отговорила, че когато научили за наближаващата смърт на господин Мърфи, двамата започнали да мислят за времето, което прекарали заедно, и си спомнили много неща. Били женени повече от четиридесет години и, естествено, изпитвали огромна тъга, като говорели и мислели за нещата, които никога повече нямало да могат да правят. След това той написал завещанието си и последното си послание към вече порасналите им деца.
Всичко това било ужасно тъжно, защото загубата била невероятно тежка, но те продължавали в същия дух, защото г-н Мърфи искал животът му да приключи добре.
Сестра Бриджит ми разказа, че господин Мърфи живял още три седмици, а двамата излъчвали спокойствие и някаква простичка, чудесна любов. Дори и след смъртта на съпруга си госпожа Мърфи продължила да посещава пациентите в приюта и вдъхвала кураж на всички.
Тази история показва колко е важно още при първа възможност да се казва на хората, че скоро ще умрат, и освен това колко по-добре е да се изправим лице в лице с болката и загубата. Двамата Мърфи знаели, че ще загубят много неща, но когато посрещнали този факт заедно, те открили това, което никога не биха могли да загубят - дълбоката любов помежду им, която не би изчезнала дори и след смъртта на господин Мърфи.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите