Страховете, свързани с умирането

Go down

Страховете, свързани с умирането

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 2:51 am

Сигурен съм, че едно от нещата, дали възможност на госпожа Мърфи да помогне на съпруга си, е това, че вътре в себе си тя е успяла да преодолее собствените си страхове, свързани с умирането. Не е възможно да помогнем на умиращ човек, докато не признаем пред себе си, че неговият страх ни обърква и събужда у нас нашите собствени най-смущаващи страхове. Да работиш с умиращите е все едно да застанеш пред ослепителното чисто огледало на собствената си реалност. В него виждаме оголеното лице на собствената си паника, на собствения си ужас, собствената болка. Ако не погледнем и не приемем лицето на страха в себе си, как бихме могли да понесем тези на човека срещу нас? Когато се опитваме да помогнем на умиращите, трябва да проучим внимателно всички свои реакции, тъй като те неизбежно ще рефлектират в умиращия и ще допринесат за подобряването или влошаването на състоянието му.
Освен това честният поглед към нашите собствени страхове ще допринесе за съзряването ни. Понякога си мисля, че едва ли може да има по-добър начин за ускоряване на нашето собствено израстване като човешки същества от работата с умиращите. Грижата за умиращите сама по себе си води до дълбок размисъл за нашата собствена смърт. Тя е начин да я погледнем в лицето и да работим с нея. Когато се грижим за умиращите, можем да стигнем до някакво твърдо решение, до ясно разбиране кое е най-важното в живота ни. Да се научим наистина да помагаме на умиращите означава да престанем да се страхуваме от нашата собствена смърт, да започнем да гледаме на нея с нужната отговорност, да открием в себе си началото на безкрайното състрадание, за чието присъствие не сме и подозирали.
Като осъзнаваме собствените си страхове, свързани с умирането, без съмнение ще разберем и страховете на умиращия. Да опитаме да си представим какви могат да бъдат те - страх от нарастващата, неподлежаща на облекчаване болка, страх от страданието, страх от изпадане в недостойно положение, страх от зависимостта от други хора, страх, че животът, който сме водили, е бил безсмислен, страх от раздялата с тези, които обичаме, страх, че изпускаме положението от контрол, страх от падение и може би най-големият от всички страхове - страхът от самия страх, който нараства все повече и повече, колкото и да се мъчим да го избегнем.
Обикновено когато изпитваме страх, се чувстваме изолирани и самотни, но когато до нас има някой, който споделя собствените си страхове, си даваме сметка, че страхът е универсален и острието му - личната болка - се притъпява. Страховете ви застават в универсален, човешки контекст. Тогава сме в състояние да разбираме, да изпитваме повече състрадание и да се справяме със страховете си по далеч по-позитивен и вдъхновяващ начин.
Колкото повече свикваме да се противопоставяме и да се справяме със собствените си страхове, толкова по-чувствителни ставаме към страховете на хората до нас - ще открием, че съумяваме все по-интелигентно и прозорливо да помагаме на умиращите да излагат страховете си открито, да се справят с тях и умело да ги разсейват. Защото сблъсъкът със страховете ни не само ще ни направи по-състрадателни, по-храбри и по-чисти, той ще ни направи и по-умели, а пред нас ще се открият най-различни начини да помагаме на умиращите да разбират сами себе си и да се владеят.
Един от страховете, който най-лесно можем да разсеем, е страхът от болката в процеса на умирането. Ще ми се да мисля, че всички хора по света биха могли да разберат, че това е ненужен страх. Физическото страдание може и трябва да се сведе до минимум - в самата смърт и без това има достатъчно страдание. Едно изследване в приюта за безнадеждно болни „Сейнт Кристофър" в Лондон, който познавам много добре и където са умирали много от моите ученици, показва, че при правилни грижи 98% от хората умират в покой. Създадени са множество средства за овладяване на физическата болка, при това не само обикновените наркотици.
Будистките учители очертават необходимостта да се умре с ясно, незамъглено и спокойно съзнание, максимално поддаващо се на контрол.
Да се овладее болката, без да се замъглява съзнанието на умиращия, е главното условие за това и сега то е възможно - всеки би трябвало да може да получи тази най-елементарна помощ в момента, когато най-много се нуждае от нея.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите