Навлизане в ясното осъзнаване

Предишната тема Следващата тема Go down

Навлизане в ясното осъзнаване

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:08 am

Сестрата на Ани Пелу, Ани Рилу, също бе практикувала през целия си живот и бе срещала същите големи учители. Имаше един дебел том с молитви, които четеше, като практикуваше по цял ден. От време на време заспиваше и след като се събудеше, продължаваше оттам, докъдето е стигнала. Правеше това денем и нощем и много често се случваше сутрешната й практика да остане за вечерта, а вечерната за сутринта. Ани Пелу, нейната по-голяма сестра, беше много по-решителен и подреден човек и към края на живота си започна да не понася това непрекъснато нарушаване на нормалния ритъм. Често питаше сестра си:
- Защо не вършиш нещата, когато им е времето? Защо не угасиш лампата и не легнеш да спиш, както всички останали?
Ани Рилу обикновено промърморваше „Да... да", но продължаваше да постъпва по своему.
В онези дни бях на страната на Ани Пелу, но сега виждам мъдростта на това, което правеше сестра й. Потапяше се в потока на духовната практика и целият й живот се превръщаше в една непрекъсната молитва. Сега си мисля, че практиката й беше твърде силна и продължаваше дори и когато спи - а всеки, който умее това, има много добра възможност да се освободи в бардо.
Ани Рилу умря също така спокойно и отпуснато, както и живя. Към края боледуваше и една сутрин към девет часа жената на моя учител почувства, че смъртта й наближава. Въпреки че Ани Рилу вече не можеше да говори, умът й бе бистър. Някой веднага отиде да повика Додрупчен Ринпоче, един забележителен учител, който живееше наблизо, за да й даде последни напътствия и да приложи пхоуа - практиката за пренасяне на съзнанието в момента на смъртта.
Със семейството ни живееше един възрастен човек на име А-пе Дордже, който умря през 1989 г. на осемдесет и пет годишна възраст. Той бе посрещнал пет поколения при нас и бащинската му мъдрост, здравият разум, доброто сърце, удивителната му морална сила и дарбата да предотвратява скарвания го превръщаха в олицетворение на всичко добро, което се среща при тибетците - бедно облечен, земен, обикновен човек, който спонтанно живее с духа на ученията.2
Когато бях малък, той ме научи на много неща и най-вече на това, колко е важно да бъдеш добър с другите и никога да не храниш лоши чувства дори и да ти причинят зло. Притежаваше природна дарба да предава духовни ценности - сякаш по вълшебен начин те караше да изявиш най-доброто в себе си. Освен това А-пе Дордже беше и роден разказвач - когато бях дете, той ме омагьосваше с приказките и разказите си от Гесарския епос или пък с историите за борбите в източните провинции, когато Китай нахлу в Тибет в началото на 50-те години. Където и да отидеше, носеше със себе си лекота, радост и добро настроение, които правеха и най-трудното положение да изглежда по-поносимо. Дори когато наближаваше осемдесетте, все още беше жизнен и активен и ходеше на пазар почти до смъртта си. Тръгваше всяка сутрин около девет часа.
Научи, че Ани Рилу скоро ще умре, и дойде в стаята й. Имаше навика да говори високо, почти да крещи.
- Ани Рилу - извика А-пе Дордже и тя отвори очи. - Мило момиче -продължи той с широка чаровна усмивка, - сега е моментът да покажеш колко струваш. Не се колебай. Не падай духом. Имала си късмета да срещнеш толкова много чудесни учители и да получиш мъдрост от тях. И не само това - имала си и безценната възможност да практикуваш, какво повече можеш да искаш? Сега само трябва да задържиш ученията им в сърцето си, особено нещата, които са ти говорили за момента на смъртта. Помни ги и не се отвличай. Не се тревожи за нас, ще се справим. Сега отивам на пазар и когато се върна, може би няма да те видя повече. Така че - сбогом.
Каза това с широка усмивка. Ани Рилу все още беше в съзнание и начинът, по който й го каза, я накара да се усмихне и да му кимне в отговор.
А-пе Дордже знаеше, че е особено важно, когато наближим смъртта, да съумеем да синтезираме цялата си духовна практика в една „сърдечна практика", която синтезира всичко. Това, което той каза на Ани Рилу, припомня думите на Падмасамбхава - „да навлезеш съсредоточено в чистото осъзнаване на ученията".
За човек, който е познал природата на ума и е стабилизирал това състояние посредством практиката, това означава да се отпусне в състоянието на Ригпа. Ако не сте достигнали тази стабилност, помнете с дълбините на сърцето си същността на учението, предадено ви от вашия учител, и най-вече напътствията му за момента на смъртта. Запомнете това със сърцето и ума си, мислете за учителя си и в момента на смъртта слейте ума си с неговия.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите