Атмосферата при смъртта

Go down

Атмосферата при смъртта

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:11 am

Как да помогнем по най-деликатен начин при смъртта на обикновените хора, които се занимават с духовна практика? Всички ние имаме нужда от любовта и грижите, които идват с емоционалната и практическата подкрепа, но от особено значение за медитаторите са и атмосферата, наситеността и измеренията на духовната помощ. В идеалния случай учителят им ще бъде с тях и това би било голяма благодат, но ако не е възможно, духовните приятели също могат да окажат незаменима помощ, като припомнят на умиращия същността на ученията и практиките, които са били най-близо до сърцето му в живота. За умиращия медитатор духовното вдъхновение и атмосферата на доверие и всеотдайност, които естествено произлизат от него, са от основна важност. Любящото и непоколебимо присъствие на учителя или духовните приятели, окуражаващото въздействие на ученията и силата на тяхната практика - всичко това, взето заедно, способства за създаването и поддържането на вдъхновението, което през последните дни и седмици е почти толкова важно, колкото и самото дишане.
Една от моите любими ученички умираше от рак и ме попита как би било най-добре да медитира, тъй като вече нямаше сили да се съсредоточи върху никой метод.
- Просто си спомни - отговорих й - какъв късмет си имала, като си срещнала толкова много духовни учители, като си научила толкова много неща и си имала възможността и времето да практикуваш. Благодатта на всичко това никога няма да те напусне, добрата карма, която си създала по този начин, ще ти помогне. Дори само веднъж да чуеш поученията или да срещнеш човек като Дилго Кхиентсе Ринпоче, да имаш силна връзка с него, каквато ти имаше, вече е освобождаване. Помни това и не забравяй колко много хора в твоето положение не са имали такава чудесна възможност.
Ако дойде време, когато повече няма да можеш да практикуваш активно, най-важното е да се отпуснеш колкото може по-дълбоко в доверието към Гледката и в природата на своя ум. Няма значение дали умът и тялото ти функционират, природата на ума винаги присъства -лъчиста, подобна на небето, блажена, безгранична и извечна... Не се съмнявай в това и нека тази увереност ти даде сили, за да кажеш - свободна от грижи и с безразличие - на болката си, колкото и страшна да е тя: „Върви си и ме остави на спокойствие!" Ако нещо те безпокои или дразни, не губи време в опити да го променяш, просто се върни към Гледката.
Довери се на природата на своя ум, довери й се напълно и се отпусни. Няма какво повече да учиш или да опитваш да разбереш; просто остави това, което вече притежаваш, да разцъфти в теб, да се разкрива все по-дълбоко.
Разчитай на онова, което за теб е най-вдъхновяващо от всички практики. А ако ти се стори трудно да си представяш и да следваш някоя от тях, не забравяй какво казваше Дуджом Ринпоче - по-важно е да чувстваш присъствието, отколкото да си го представяш с подробности. Сега е времето да почувстваш колкото е възможно по-силно, с цялото си същество, присъствието на учителите си, на Падмасамбхава, на всички буди. Каквото и да се случи с тялото ти, не забравяй, че сърцето ти никога не боледува.
Ти обичаше Дилго Кхиентсе Ринпоче - почувствай присъствието му и искрено го помоли за помощ и пречистване. Остави се изцяло в негови ръце - със сърце и ум, с тяло и душа. Доверието е една от най-мощните сили на света.
Разказвал ли съм ти някога историята на Бен от Конгпо? Той беше съвсем обикновен човек с огромна вяра, родом от Конгпо, провинция в Югоизточен Тибет. Слушал много за Джоуо Ринпоче, „Скъпоценния господар" - една красива статуя на Буда като принц на дванадесетгодишна възраст, - която се съхранява в централния храм в Лхаса. Смята се, че е направена, когато Буда е бил все още жив, и е най-святата статуя в цял Тибет. Бен не можел да разбере дали е буда или човешко същество и решил да отиде в Лхаса, за да се узнае сам. Обул ботушите си и тръгнал. Вървял седмици наред, за да стигне до целта си - в Централен Тибет.
Когато стигнал, бил много гладен. Влязъл в храма и видял голямата статуя на Буца, а пред нея - ред маслени светилници и сладки, дарени на светилището. Бен веднага решил, че Джоуо Ринпоче яде тези сладки, и си казал: „Сигурно се топят в светилниците, а те са запалени, за да не се втвърди маслото. По-добре да направя както прави Джоуо Ринпоче." Натопил една от сладките в масло, изял я и погледнал статуята, която сякаш му се усмихвала и го гледала благосклонно.
„Какъв добър лама си ти! - казал Бен. - Кучетата идват тук и крадат храната, която са ти оставили хората, а ти само се усмихваш. Вятърът гаси светилниците, а ти продължаваш да се усмихваш... Както и да е, ще обиколя храма с молитва, за да засвидетелствам почитта си. Имаш ли нещо против да наглеждаш ботушите ми, докато се върна?" Свалил старите си мръсни ботуши, оставил ги върху олтара пред статуята и излязъл.
Докато Бен обикалял огромния храм, вътре се върнал човекът, който го поддържал, и с ужас забелязал, че някой е ял от даровете и е оставил мръсните си ботуши на олтара. Ядосал се и гневно сграбчил ботушите, за да ги изхвърли навън, когато откъм статуята долетял глас: „Спри! Остави тези ботуши! Те са на Бен от Конгпо и аз ги пазя!"
Бен скоро се върнал, за да си вземе ботушите, и се вгледал във все още усмихнатото и спокойно лице на статуята. „Ти наистина си добър лама - казал той. - Защо не ни дойдеш на гости следващата година? Ще опека прасенце и ще направя малко пиво..." Джоуо Ринпоче проговорил за втори път и обещал да посети Бен.
Бен се върнал в Конгпо, разказал на жена си какво се случило и я накарал да си отваря очите на четири, защото не знаел кога точно ще дойде Джоуо Ринпоче. Минала година и един ден жена му се втурнала вкъщи с викове, че под повърхността на реката видяла нещо, което свети като слънцето. Бен й казал да сложи вода за чай и изтичал до мястото. Видял Джоуо Ринпоче да блести под водата и веднага си помислил, че е паднал и се дави. Скочил и го извадил на брега.
Тръгнали към дома на Бен, а по пътя си приказвали. Стигнали до една голяма скала. „Е, всъщност аз не мога да вляза в къщата ти" - казал Джоуо Ринпоче и потънал в скалата.
До ден-днешен в Конгпо има две свещени места за поклонение -едното е скалата Джоуо, в която може да се забележи формата на Буда, а другото - реката Джоуо, в която също може да се види формата на Буда. Говори се, че тези две места излъчват същата благодат и целебна сила, както и Джоуо Ринпоче в Лхаса. И всичко това е резултат единствено на огромната вяра и простичкото доверие на Бен.
Искам и ти да изпитваш такова доверие като Бен. Нека сърцето ти се изпълни с преклонение към Падмасамбхава и Дилго Кхиентсе Ринпоче, просто почувствай присъствието му, почувствай, че той е цялото пространство наоколо. След това го призови и си припомни всички моменти, прекарани с него. Обедини ума си с неговия и кажи от дълбините на сърцето си, със свои собствени думи: „Виждаш колко съм безпомощна и как не мога да медитирам активно. Сега трябва да разчитам изцяло на теб. Доверявам ти се напълно. Нека станем едно." Изпълни Гуру-йога и си представи как лъчите, струящи от учителя, те пречистват, как изгарят нечистотата, болестта, как те лекуват; как тялото ти се разтваря в светлина. Накрая с пълно доверие слей ума си с неговия.
Когато правиш това, не се тревожи, ако не става лесно - продължи да вярваш и да чувстваш със сърцето си. Сега всичко зависи от вдъхновението, защото само то може да премахне тревогите и нервността ти. Постави пред себе си снимка на Падмасамбхава или на Дилго Кхиентсе Ринпоче. В началото на медитацията си се насочи към нея леко, след това се отпусни в излъчването й. Представи си, че навън е слънчево, че можеш да махнеш всичките си дрехи и да се окъпеш в топлината. Остави всички свои задръжки и когато наистина го почувстваш, се отпусни в блясъка на благодатта. И дълбоко, дълбоко в себе си се откажи от всичко.
Не се тревожи за каквото и да било. Дори и да откриеш, че вниманието ти се лута, знай, че няма „нещо" определено, към което то трябва да се придържа. Просто се отпусни и заплувай с осъзнаването на благодатта. Не се оставяй да те отвличат дребни, незначителни въпроси, например: „Ригпа ли е това? Или не е?" Просто се отпусни непринудено. Помни, твоята Ригпа винаги е тук, винаги е в природата на ума ти. Помни думите на Дилго Кхиентсе Ринпоче: „Ако умът ти остава непроменен, това е състоянието Ригпа." И тъй като си чула учението, осъзнала си природата на ума си, просто се отпусни в Ригпа и не се съмнявай.
Имаш късмет, че сега край теб са духовните ти приятели. Насърчи ги да създадат атмосфера за медитация, да медитират до смъртта ти и след нея. Помоли ги да ти прочетат някое твое любимо стихотворение или някое напътствие от учителя ти, някое вдъхновяващо учение. Помоли ги да ти пуснат запис на Дилго Кхиентсе Ринпоче, някои напеви или хубава музика. Моля се всеки твой съзнателен миг да се слее с благодатта на практиката в оживяла и осветена от вдъхновението атмосфера.
Докато продължава музиката или записът с ученията, унеси се в тях, заспи в тях, събуди се в тях, храни се в тях... Нека тази атмосфера пропие изцяло последната част от живота ти, направи каквото направи леля ми Ани Рилу. Не прави нищо друго, само практикувай, дори в сънищата си. И точно както при нея, нека практиката бъде твоят последен и най-силен спомен, нека тя повлияе на ума ти, нека измести потока на обикновените ти, натрупани в ежедневието привички.
А когато сама почувстваш приближаването на края, мисли единствено за Дилго Кхиентсе Ринпоче - с всеки дъх и удар на сърцето си. Помни -мисълта, с която умреш, ще се върне при теб с огромна сила, когато се събудиш в бардо след смъртта.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите