Вътрешното разграждане

Предишната тема Следващата тема Go down

Вътрешното разграждане

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:14 am

При вътрешното разграждане, когато изчезват грубите и фините мисловни състояния и емоции, могат да се разграничат четири нива на съзнанието.
Тук процесът на смъртта повтаря в обратен порядък процеса на зачатието. В момента, когато сперматозоидът и яйцеклетката на родителите ни се слеят, съзнанието ни, по силата на собствената си карма, се привлича от този процес. По време на развитието на плода нашата бащина „есенция" - ядро, което е „бяло и благодатно", - се установява в короналната чакра, в горния край на централния канал. Майчината „есенция" - ядро, което е „червено и горещо", - се установява в чакрата, която е на четири пръста под пъпа. От тези две есенции започва следващата фаза на процеса на разграждане.
Когато изчезнат ветровете, които я задържат там, бялата „есенция", наследена от нашия баща, се спуска от края на централния канал към сърцето. Като външен признак възприятието е като видение на „белота", подобна на „ясно небе, осветено от луната". Като вътрешен - съзнанието ни се прояснява и всички мисловни състояния, произлизащи от гнева - тридесет и три на брой, - изчезват. Тази фаза се нарича „Поява".
С изчезването на вятъра, който я държи там, „есенцията", наследена от майката, започва да се изкачва към сърцето. Външният признак е възприятие, подобно на „червенина", като слънце, осветяващо ясно небе. Като вътрешен признак изпитваме голямо блаженство и всичките мисловни състояния, произлизащи от желанието, четиридесет на брой, престават да функционират. Тази фаза се нарича „Увеличаване".
Когато червената и бялата „есенции" се съберат в сърцето, съзнанието се затваря между тях. Тулку Ургьен Ринпоче, известен учител, който живее в Непал, пише: „Преживяването е сякаш се срещат небето и земята." Като външен признак усещаме „чернота", като чисто небе, забулено в пълна тъмнина. Като вътрешен признак навлизаме в състояние на ума, свободно от мисли. Седемте мисловни състояния, произлизащи от неведението и заблудата, изчезват. Това се нарича „Пълно постигане".
След това съзнанието ни частично се възвръща и изгрява Основното сияние, подобно на ясно безоблачно небе, без мъгла, без мараня. Понякога това се нарича „ум на ясната светлина на смъртта". Негово Светейшество Далай Лама пише: „Това съзнание е нашият най-вътрешен, най-фин ум. Наричаме го буда-природа, истинския източник на нашето съзнание. Континуумът на този ум продължава дори и през буда-състоянието."
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите