Основата на обикновения ум

Предишната тема Следващата тема Go down

Основата на обикновения ум

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:15 am

Всички тези негативни тенденции, резултат на отрицателната ни карма, възникнали в тъмнината на неведението, се съхраняват върху основата на обикновения ни ум. Често съм се питал кое би било добър пример за илюстриране на основата на обикновения ум. Тя би могла да се сравни със стъклен балон с много тънко еластично покритие, почти невидим воал, който скрива ума ни, но може би най-добрата представа би ни дала една стъклена врата. Все едно че стоите пред стъклена врата,
която води към градината ви, и гледате през нея към небето - струва ви се, че между вас и него няма нищо, защото не виждате стъклото. Дори можете да си ударите носа, ако се опитате да минете и не знаете, че има врата. Ако обаче я докоснете, веднага ще се убедите, че между вас и небето има нещо - нещо, върху което остават отпечатъците от пръстите ви.
По същия начин основата на обикновения ум ни пречи да проникнем до подобната на небе природа на ума, дори и ако сме успели да я зърнем. Вече казах, че съществува опасност в медитацията си да вземем основата на обикновения ум за самата природа на ума. Когато сме се отпуснали в състоянието на покой и неподвижност, всъщност може да сме се отпуснали върху основата на обикновения ум. Не е едно и също да гледаме небето изпод стъклен купол и да сме вън, на открито. Трябва да разчупим природата на обикновения ум изцяло, да открием и да пуснем при себе си свежия въздух на Ригпа.
И така, целта на нашата духовна практика и истинската подготовка за момента на смъртта е постепенно да отслабим тази фина преграда и да я разчупим. Когато това стане, между нас и простора не остава нищо.
Когато учителят ни въведе в природата на ума ни, пречките, които поставя обикновеният анализиращ ум, се разграждат напълно и при това разграждане се разкрива просветленият ум. В такъв случай всеки път, когато се отпускаме в природата на ума си, основата на обикновения ум става все по-слаба. Ще забележим обаче, че продължителността на оставането ни в природата на ума зависи изцяло от стабилността на практиката ни. За жалост „навикът е втора природа на човека" и основата на обикновения ум се възстановява - умът ни е като алкохолик, който може да изостави порока си за известно време, но винаги се връща към него, когато изпадне в депресия или го изкушат.
Точно както по стъклената врата остават всички мръсни следи от пръстите ни, така и основата на обикновения ни ум събира и съхранява цялата ни карма и всички наши привички. И както се налага да бършем стъклото, трябва да пречистваме и основата на обикновения си ум, която сякаш постепенно изтънява, появяват се малки пролуки и в края на краищата изчезва.
Чрез практиката си ние стабилизираме природата на ума и тя постепенно престава да бъде само наша абсолютна природа, а става и наша ежедневна реалност. При този процес умират все повече навици и разликата между медитацията и ежедневието постепенно изчезва. Най-накрая успяваме да излезем в градината през стъклената врата, без тя да ни попречи. Признак за това, че основата на обикновения ни ум отслабва, е способността да се отпускаме в природата на ума с все по-малко усилия. Когато изгрее Основното сияние, най-важният въпрос ще бъде до каква степен сме били способни да се отпуснем в природата на ума, до каква степен сме били в състояние да съединим абсолютната си природа с ежедневния си живот, до каква степен сме били в състояние да пречистим обикновеното си състояние и да достигнем изначалната чистота.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите