Любовта ...

Go down

Любовта ...

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:25 am

Всеки човек идва на тази земя чрез любовта. "Нова заповед ви давам, да любите един другиго". Успенски казва в "Tertium Organum", че "любовта е космично явление" и че тя разкрива пред хората света на четвъртото измерение, "света на прекрасното".
Истинската любов е всеотдайна и не познава страха. Тя се излива върху обекта на своите чувства, без да търси отплата. Нейната радост е в радостта да дарява.
Любовта е проявление на Бога и най-голямата магнетична сила във вселената. Чистата всеотдайна любов притегля към себе си това, което се полага; на нея не се налага да търси или да иска. Едва ли някой има и най-малката представа за истинската любов. Хората са егоистични, деспотични и когато обичат, са непрекъснато разтърсвани от страхове и затова загубват обекта на любовта си. Ревността е най-лошият враг на любовта, защото въображението се бунтува, виждайки любимия човек увлечен по някой друг и ако не се неутрализират, тези страхове се материализират. Ето един пример за това: при мен веднъж дойде много отчаяна жена - мъжът, когото обичала, я зарязал заради други жени и казал, че не е имал намерение да се жени за нея. Тя беше разкъсана от ревност и обида и каза, че се надява и той да страда някога по същия начин, по който я бе накарал да страда. После добави: "Как можа да ме напусне след като аз така го бях обичала?".
Отвърнах: "Ти не обичаш този мъж, ти го мразиш! Човек никога не получава нещо, което не е дал. Ако обичаш истински, ще бъде обичана по същия начин. Усъвършенствай себе си по отношение на този човек. Покажи му, че го обичаш истински и самоотвержено, без да искаш нищо в замяна, без да го критикуваш или проклинаш и го благослови, където и да се намира".
Тя ми отвърна: "Не, няма да го благословя без да зная къде е!".
"Но това не е истинска любов", казах аз. "Когато човек обича истински и него го обичат по същия начин - или същият човек, или равностоен нему, защото, ако въпросният човек не е твоят божествен избор, просто няма да го искаш. Когато си едно с Бога, ти си едно и с любовта, която ти принадлежи по божествено право."
Изминаха няколко месеца. Нямаше промяна в нещата, но жената работеше съвестно над себе си. Аз я посъветвах: "Когато спре да те безпокои жестокостта му, той ще престане да бъде жесток, тъй като ти привличаш това му качество чрез собствените си емоции".
После разказах за едно братство в Индия, членовете на което никога не казват "Добро утро" един на друг. Те използват израза: "Поздравявам Бога в теб". Те поздравяват Бога във всеки човек, а така също и в дивите животни в джунглата и никога никой от тях не е бил нараняван, защото те виждат единствено Бога във всяко живо същество. Аз я посъветвах: "Поздрави Бога в този човек! Кажи му: "Виждам само Божието проявление в теб. Виждам те така както Бог те вижда - съвършен, създаден по негов образ и подобие".
Постепенно тя установи, че се успокоява и раздразнението отминава. Той беше капитан и тя го наричаше "Кап".
Един ден тя най-неочаквано за себе си произнесла: "Бог да благослови Кап, където и да се намира".
Тогава аз я окуражих: "Ето, това е истинска любов и когато постигнеш "съвършения кръг" и не се тревожиш повече от ситуацията, ще имаш любовта му или пък ще привлечеш любовта на мъж, равностоен нему."
По това време сменях жилището си и нямах телефон, така че в продължение на няколко седмици нямах вести от нея. Една сутрин получих писмо: "Оженихме се".
Веднага телефонирах. Първите ми думи бяха: "Какво стана?"
"О, - възкликна тя, - стана чудо! Една сутрин се събудих и страданието ми беше изчезнало. Срещнахме се същата вечер. Той поиска ръката ми. Вече сме женени повече от седмица и аз никога не съм виждала по-всеотдаен мъж".
Една стара поговорка гласи: "Никой не ти е нито враг, нито приятел - всеки човек ти е просто учител".
Ето защо човек трябва да гледа по-безпристрастно на света и да се учи от онова, на което другите могат да го научат. Скоро той ще научи уроците си и ще стане свободен.
Любимият на тази жена я научи как да обича самоотвержено, нещо, на което всеки човек рано или късно трябва да се научи.
Не е нужно страдание, за да се развива човек, то идва в резултат от престъпването на духовния закон, но като че ли малко хора могат да събудят от "съня на душата" без страдание. Когато хората са щастливи, те обикновено стават себични и автоматически задействат кармичния закон. Човек често претърпява загуба в резултат на недооценяване.
Познавах една жена, която имаше много мил съпруг, но често казваше: "Не ме е грижа за брака ми, въпреки че нямам нищо против съпруга си. Просто семейният живот не ми е интересен."
Тя си имаше други интереси и почти не се сещаше за мъжа си. Спомняше си за него само когато го видеше. Един ден съпругът казал, че е влюбен в друга жена и я напуснал. Тя дойде при мен за съвет отчаяна и възмутена.
Тогава аз припомних: "Та нали така говореше. Ти казваше, че бракът не те интересува и подсъзнанието ти е действало така, че да бъдеш отново неомъжена".
Тя каза: "О, да, разбирам. Хората получават това, което търсят, и после ги боли".
Тя скоро влезе в хармония с новосъздалата се ситуация и разбра, че разделени, те и двамата са по-щастливи.
Когато една жена стане безразлична или критична и спре да бъде вдъхновение за съпруга си, на него започва да му липсва стимулът от ранното им приятелство, става неспокоен и се чувства нещастен.
Веднъж при мен дойде един мъж, много потиснат и нещастен, жена му се занимавала с "науката за числата" и му гледала. Явно му беше предсказала неприятни неща, защото той каза: "Според жена ми никога нищо няма да постигна, защото съм двойка".
Аз му отговорих: "За мен няма значение какво число сте, защото вие въплъщавате съвършената идея в божественото съзнание и ние ще търсим успеха и просперитета, които вече са запланувани за вас от Безграничния разум."
След няколко седмици той получи много добър пост, а година или две по-късно пожъна голям успех като писател. Никой човек не е преуспял в работата си, ако не я обича. Картината, която художникът рисува с любов (към своето изкуство) е неговата най-голяма творба. Картината, нарисувана за пари, е винаги нещо, което ще се забрави.
Човек не може да привлича парите, ако ги мрази. Много хора продължават да са бедни, защото твърдят: "Парите не означават нищо за мен, пък и аз презирам хората, които ги имат".
Поради тази причина много художници са бедни. Презрението им към парите ги отдалечава от тях.
Спомням си, че веднъж чух един художник да казва за друг: "Не е добър като художник; има пари в банката".
Тази нагласа на разсъдъка, разбира се, отделя човека от първоизточника на благата му; той трябва да е в хармония с това, което иска да привлече.
Като избавление от недоимъка и от ограниченията, парите са също от Бога, но те трябва да се влагат разумно и да се използват целесъобразно. Трупането и спестяването не водят до добър край.
Това не означава, че човек не трябва да има къщи и парцели, акции и ценни книжа. Та нали "хамбарите на праведния ще са пълни". Това означава, че човек трябва да прибегне и до основния си капитал, ако се наложи да плаща за нещо важно. Когато човек дава безстрашно и бодро, той открива пътя на повече блага към себе си, защото Господ е неизменният и непресъхващ източник на блага.
Такова е духовното отношение към парите и великата вселенска банка не познава фалит. Хубав пример за трупането на пари виждаме във филма "Алчност". Жената, спечелила пет хиляди долара на лотария, не ги харчи. Тя продължава да ги пести, независимо че в това време съпругът страда и гладува. Накрая работела като чистачка, за да се издържа.
Тя обича парите заради самите тях и ги поставя над всичко друго. Една нощ я убиват и задигат парите.
Това е пример как "любовта към парите е коренът на всяко зло". Парите сами по себе си са нещо полезно, но когато ги използват нецелесъобразно, когато ги трупат и спестяват, или ги смятат за нещо по-важно от любовта, се стига до болести и бедствия, както и до загуба на самите пари.
Следвайте пътя на любовта и всичко друго се нарежда от само себе си, защото Бог е любов и първоизточник на всички блага; ако следвате пътя на егоизма и алчността, благата пресъхват или човек се разделя с тях.
Ето един пример. Познавах една много богата жена, която трупаше своите доходи. Тя рядко даваше някому нещо и само купуваше ли купуваше неща за себе си.
Тя много обичаше колиета. Веднъж една приятелка я попита колко колиета има. Отговорът бе "шестдесет и седем". Тя ги купуваше и ги скриваше, внимателно увити в луксозна хартия. Ако тя носеше колиетата, всичко щеше да е нормално, но тя пристъпваше "закона за употребата". Гардеробите бяха пълни с дрехи, които никога не обличаше и с бижута, които никога не си слагаше.
Постепенно ръцете се парализираха от тази си страст да притежава вещи. Накрая тя не беше повече в състояние да следи материалното си състояние и друг човек бе назначен да управлява богатството.
Следователно, когато човек не познава закона, той върви към себеразрушение.
Всички болести и нещастия идват от нарушения на закона за любовта. Бумерангите на омразата, гнева и критикуването се завръщат натоварени с болест и скръб. Любовта ни се струва почти отживелица, но човек, който познава духовния закон, знае, че любовта трябва да се върне отново, защото без нея той се превръща в "мед, що звънти, или кимвал, що звека".
Например, имах ученичка, която идваше при мен дълго време, за да прочиства съзнанието си от гняв и омраза. След време тя изпитваше неприязън само към една жена, но именно тази жена не даваше покой. Малко по малко ученичката ми се поуспокои, изпълни се с хармония и един ден цялата неприязън бе изчезнала.
Тя влезе сияеща и възкликна: "Само да знаеш как се чувствам! Жената ми каза нещо и вместо да се ядосам, аз бях мила и добра. Тя ми се извини и се държа много мило с мен. Никой не може да разбере колко леко и приятно ми е отвътре!"
Любовта и добрата воля са безценни в бизнеса.
Например: дойде при мен една жена, която се оплакваше от работодателката си. Казала, че е студена и критична и че не иска тя да работи на това място.
"Е - рекох аз. Поздрави божественото начало в жената и изпрати обич".
"Не мога! Та тази жена е от камък" - отклони предложението ми тя.
Тогава аз припомних: "Нали си спомняш историята за скулптура, който настоявал за конкретен къс мрамор. Попитали го защо точно него иска. Той отговорил: "Защото в мрамора има един ангел" и от къса произвел голям шедьовър".
Тя ми рече: "Добре, ще опитам". Една седмица по-късно дойде отново и ми каза: "Направих каквото ми каза и сега жената е много мила, развежда ме с колата си".
Хората понякога са изпълнени с угризения за това, че са се държали нелюбезно с някого, дори и след като са минали години оттогава.
Ако лошото не може да се поправи, ефектът от него може да се неутрализира като се направи някакъв жест на добра воля в настоящия момент.
"Правя това, загърбвайки миналото, с поглед към нещата, които предстоят!"
Скръбта, съжалението и угризенията разкъсват клетките на тялото и отравят атмосферата около човека.
Една жена, потънала в голяма скръб, веднъж ми каза: "Моля те, лекувай ме, за да бъда весела и щастлива, защото скръбта, която изживявам, ме прави толкова раздразнителна спрямо останалите членове на семейството ми, че продължавам да трупам лоша карма".
Бях помолена да лекувам жена, която скърбеше по дъщеря си. Аз отрекох съществуването на загуба и раздяла, уверих я, че Бог е нейната радост, любов и спокойствие.
Жената много бързо възвърна равновесието си и помоли сина си да ме уведоми, че няма да се лекува повече, защото "се чувствала неприлично щастлива".
Следователно, "тленният разум" обича да се вкопчва за своите неволи и скърби.
Познавах една жена, която непрекъснато говореше за проблемите си и разбира се, все имаше такива.
Според едно старо схващане ако една жена не се безпокои за децата си, тя не е добра майка.
Днес знаем, че майчиният страх е причина за много болести и нещастни случаи при децата.
Страхът си представя живо болестите или ситуациите, от които се страхуваме и ако не бъдат неутрализирани, тези картини се материализират.
Щастлива е майката, която може да каже искрено, че оставя детето си в Божиите ръце и следователно разбира, че Бог го пази.
Ето един пример за това: една жена се събудила неочаквано посред нощ и имала чувството, че брат се намира в голяма опасност. Вместо да се отдаде на страховете си, тя започнала да си повтаря следните твърдения-истини: "Човекът е съвършена идея в божественото съзнание и се намира винаги там, където трябва да бъде. Следователно, брат ми е там, където трябва, и Бог го пази".
На другия ден тя научила, че брат бил съвсем наблизо до мястото, където експлодирала мина, но се спасил като по чудо.
Така всеки от нас (с мислите си) може да пази другия и всеки човек трябва да знае, че това, което обича, "живее под покрива на Всевишния, обитава сянката на Всемогъщия".
"Зло няма да ти се случи и язва няма да се приближи до твоето жилище".
"Съвършената любов пропъжда страха - Който се бои, не е съвършен в любовта", и "любовта е изпълнение на закона".
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите