Идеалната себереализация или божественият замисъл

Go down

Идеалната себереализация или божественият замисъл

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:26 am

"Никакъв вятър не може да отвее кората ми,
нито да промени хода на съдбата".

За всеки човек съществува идеална себереализация. Има място, което само той може да изпълни и никой друг; нещо, което само той трябва да свърши и никой друг; това е неговата съдба.
Съдбата е съвършената идея за човека в божественото съзнание, очакваща от човека да я разпознае. Тъй като въображението е съзидателна способност, човек трябва да съзре идеята, за да може тя да се осъществи.
Следователно, най-важното за един човек е да узнае божествения замисъл за своя живот.
Той може да няма и най-слаба представа за това, че например дълбоко в него е скрит прекрасен талант.
Молбата му трябва да се формулира така: "Безграничен разум, разкрий пътя за проявата на божествения замисъл за моя живот; нека се прояви талантът в мен; нека видя ясно съвършения план".Съвършеният план включва здраве, богатство, любов и идеална себереализация. Това е квадратът на живота, който носи пълно щастие. След като човек предяви това искане, той ще стане свидетел как в живота му настъпват големи промени, защото почти на всеки се е случвало да се скита далеч от божествения замисъл.
Познавам една жена, през живота на която сякаш бе преминал ураган, но скоро след предявеното по горния начин искане нещата бързо се уредиха и нови, прекрасни обстоятелства изместиха старите.
Идеалната себереализация никога не е свързана с много усилия; тя така поглъща вниманието на човека, че му изглежда почти като игра. Известно е също така, че щом човек навлезе в света, управляван от Бога, ще получи и необходимите средства за своята идеална себереализация.
Много гениални хора се борят години наред с парични проблеми, без да знаят, че правилно формулираната молба подкрепена с вяра, би им осигурила бързо необходимите средства.
Ето един пример: веднъж след занятия при мен дойде един човек и ми подаде един цент.
Той каза: "Имам само седем цента - от тях един давам на теб; вярвам в силата на твоите думи. Моля те, изречи необходимото, за да постигна идеалната себереализация и просперитет".
Аз изрекох "вълшебните думи" и не го видях почти цяла година. Той дойде при мен един ден, вече преуспял и щастлив, с пачка едри банкноти в джоба и ми каза "Веднага след като ти изрече вълшебните думи, ми бе предложен пост в един град далеч оттук и ето ме сега олицетворение на здраве, щастие и богатство".
Идеалната себереализация за една жена може да бъде в това да стане добра съпруга, добра майка, добра домакиня, а не непременно да преуспее в кариерата си.
Формулирайте ясно молбата си и постигането на желанието ви ще бъде лесно и успешно.
Не е необходимо човек да онагледява или да търси непременно мисловна картина за своето желание. Когато иска от божествения замисъл да му се разкрие, ще получи изблици на вдъхновение и ще започне да вижда собствените си големи постижения. Това е картината или представата, към която той трябва да се придържа без колебание.
Онова, което човек търси, от своя страна търси него - така телефонът е търсил Бел!
Родителите не трябва в никакъв случай да налагат на децата си какви кариери и професии да изберат. С позоваване на духовната истина божественият план може да бъде разкрит още в ранно детство или дори преди раждане.
Ето как може да се формулира искане, отправено преди да се е родило детето. "Нека Бог в това дете се прояви по съвършен начин; нека божественият замисъл за ума, тялото и делата му да се проявява през живота му и във вечността".
Нека бъде Божията воля, а не волята човешка; нека бъде Божият план, а не човешкият - това е заповед, която преминава през цялото Свето Писание, а библията е книга, която е свързана с науката за ума. Това е книга, която показва на хората как да освободят душата си (или своето подсъзнание) от плен.
Битките, описани в нея, илюстрират борбата на човека с тленните мисли. "Врагове на човека са неговите домашни." Всеки човек е Йосафат и всеки човек е Давид, който убива Голиат (тленното мислене) с малък бял камък (вярата).
Затова човек трябва да внимава да не стане като "лукавия и ленив роб", който скрил таланта си в земята. Когато не използва способностите си, човек плаща висока цена.
Често между човека и идеалната му себереализация застава страхът. Страхът е бил спънка за много гениални хора. Той може да бъде превъзмогнат с изричането на подходящи думи или със специален сеанс. Тогава човек губи цялото си самосъзнание и чувства, че се превръща в канал за проявата на безграничния разум.
Той е под прякото му вдъхновение, безстрашен и сигурен, защото чувства, че в него действа Бог.
Често в час при мен идваше младо момче с майка си. Той ме молеше да "кажа необходимите думи", за да си вземе изпитите в училище.
Посъветвах го да изрича следното твърдение: "Аз съм едно с безграничния разум. Зная всичко, което би трябвало да зная по този предмет". Той имаше отлични познания по история, но не беше особено сигурен в аритметиката. Когато след време го срещнах, той сподели: "Изрекох каквото трябва за аритметиката и я взех с най-високата възможна бележка; а по история си мислех, че мога да се осланям само на себе си и получих недобра оценка". Човек често се сблъсква със спънки, когато е "прекалено сигурен в себе си", което означава, че се доверява на личността си, а не на "Бог в себе си".
Друга моя ученичка е добър пример за тези неща. Едно лято тя предприела голямо пътуване зад граница. Посетила много страни, без да знае езика, който се говори там. Непрекъснато се молела за напътствие и защита и всичко вървяло гладко като по вода. Багажът пристигал винаги навреме, без да се загуби. Винаги намирала стаи в най-добрите хотели и където и да отидела, я обслужвали безупречно. Накрая се върнала в Ню Йорк. Знаейки езика, тя си помислила, че повече не е необходима помощта на Бога, и спряла да се обръща към Него.
Всичко тръгнало с главата надолу. Куфарите се забавили; настъпило объркване и хаос. Човек трябва да си създаде навик всяка минута да се обръща с молитва към Господ. "Във всичките си пътища познавай Него". Нищо не е прекалено дребно или твърде важно.
Понякога един незначителен инцидент може да се окаже повратна точка в живота на човека.
Докато наблюдавал кипенето на врящата вода в един чайник, Робърт Фултън съзрял един параход.
Аз съм виждала как някой задържа проявлението с това, че му се съпротивлява или че иска нещата непременно да бъдат така както той/тя ги вижда.
Той/тя насочва вярата си само в един канал и диктува начина, по който желае да стане проявлението, а това задържа самото проявление.
А Безграничният разум казва: "Ще бъде по моему, а не по твоему!". Като при всяка сила, било то на парата или електричеството, е необходим двигател без съпротива или инструмент, чрез който да се прояви силата и човекът се явява този двигател или инструмент.
На човека отново и отново му се казва да "бъде спокоен". "Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Йерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас".
Виждаме нещо подобно в случаите с двете хиляди долара, които жената получава чрез хазяина, когато се примирява и спира да се безпокои, както и при жената, която спечелва любовта на мъжа си "след като слага край на страданията".
Целта е равновесието. Равновесието е сила, защото то дава възможност Божията сила да действа чрез човека, "за да твори добро".
Когато човек е уравновесен, той мисли ясно и взема "бързо правилни решения". "Никога не му убягва нищо".
Гневът замъглява мисълта, отравя кръвта, става причина за много болести и води до неправилни решения, което от своя страна води до провал.
Определят го като един от най-лошите "грехове", именно защото последствията от него са толкова вредни. В метафизиката думата "грях" има много по-широко значение отколкото в Стария Завет. "Всичко, що не е от вяра, е грях".
Страхът и безпокойството са гибелни грехове. Те са изкривена вяра и чрез изопачени душевни образи причиняват нещата, от които човек се страхува. Негова задача е да прогони тези врагове (от подсъзнанието си). "Когато човек не се страхува от нищо, той става съвършен!". Метерлинк казва, че "човек трябва да се страхува само от Бога".
И така, както разбрахме в предишните глави, човек може да победи страха, само като се изправи лице с лице срещу обекта на своя страх. Когато Йосафат и армията му се приготвили да срещнат врага, пеейки: "Славете Господа, защото милостта Му е во веки", те разбрали, че враговете им се били унищожили взаимно и нямало с кого да воюват.
Ето друг пример: една жена помолила своя приятелка да съобщи нещо на трета приятелка. Жената се страхувала да предаде съобщението, защото разсъдъкът подшушвал: "Не се замесвай в тези неща, не предавай съобщението".
Чувствала се объркана духом, защото била обещала. Най-сетне се решила "да се изправи срещу лъва" и да призове закона за божествената защита. Тя се срещнала с приятелката, на която трябвало да предаде съобщението. Тъкмо да изрече каквото било заръчано да предаде, когато приятелката казала: "Еди кой си напусна града". С което предаването на съобщението станало ненужно, тъй като то имало смисъл само, ако тази личност била в града. Щом жената пожелала да предаде съобщението то вече нямало смисъл; тъй като тя повече не изпитвала страх, ситуацията се изменила и станало ненужно да се предава каквото и да било.
Хората често забавят проявлението на нещата, защото вярват в незавършеността им. Ето твърдението, което трябва да бъде изречено:
"В божественото съзнание съществува само завършеност, следователно моето проявление е завършено. Съвършената ми работа, идеалният ми дом, безупречното ми здраве." Каквото и да поиска човек, желанията му са съвършени представи, записани в божественото съзнание и те трябва да се проявят "с неговата благодат по безупречен начин". Той благодари за това, което вече е получил невидимо и се подготвя активно, за да се получи и видимото.
Една от моите курсистки се нуждаеше от финансова подкрепа. Тя дойде при мен и ме попита защо желанието не е изпълнено.
Аз отговорих: "Може би имаш навика да оставяш нещата недовършени и подсъзнанието ти е свикнало с недовършени работи (каквото отвън, такова и отвътре)".
А тя ми отговори: "Права сте. Често започвам неща, които никога не довършвам. Ще си отида в къщи сега и ще довърша нещо, което започнах преди седмици и нека това символизира промяната, която очаквам".
Тя ши упорито и скоро след това довърши започнатата дреха. Не мина много време и парите дойдоха по най-неочакван начин.
Същия този месец на мъжа изплатили два пъти заплата. Той съобщил за грешката, но му отговорили, че може да задържи парите.
Когато човек моли за нещо с вяра, той непременно ще получи, защото Бог създава свои собствени канали.
Понякога ме питат: "Предположете, че човек притежава няколко таланта, как ще знае кой от тях да избере?" Искането трябва да се формулира по-определено. Кажете например: "Безграничен разум, разкрий ми в какво се състои моята идеална себереализация, покажи ми от кой от моите таланти да се възползвам сега".
Познавам хора, които неочаквано сменят естеството на работата си и са напълно подготвени за новата работа след кратък курс или без никакво обучение. Повтаряйте следното твърдение: "Аз съм напълно подготвен за божествения план в живота ми" и не се страхувайте да се възползвате от възможностите които срещате.
Някои хора с радост дават, но не желаят да получават. Те отказват подаръци от гордост или поради някакво негативно съображение, но така блокират каналите си и неминуемо в крайна сметка се оказват с малко или без нищо. Ето един пример: на една жена, която бе раздавала неведнъж пари предложили няколко хиляди долара като подарък. Тя отказала да ги вземе, заявявайки, че не трябват. Наскоро след това финансите се влошили и тя се оказала длъжник със същата тази сума. Човек трябва да знае да приема хляба, който му се изпраща благодатно - с готовност давай и с готовност получавай.
Винаги между даването и получаването има съвършено равновесие и въпреки че човек би трябвало да дава, без да мисли за отплата, той нарушава закона, ако откаже да приеме това, което му дават в отплата. Защото всичко е дар от Бога, а човек е просто каналът.
Например, когато оня човек ми даде единия цент, аз не казах: "Бедният човечец, той не може да си позволи да ми даде това." Аз го видях богат и преуспял, с изливащи се върху му блага. Именно тази мисъл му донесе благата. Ако човек не обича да получава, трябва да се поправи в това отношение, и дори и пощенска марка да му дават, да я вземе, за да разтвори каналите си за получаване.
Бог обича хората, които с радост дават и с радост получават.
Често са ме питали защо едни се раждат богати и здрави, а други - бедни и болни.
Там, където има следствие, има и причина; случайности просто не съществуват.
На този въпрос отговарям, прибягвайки до закона за прераждането. Човек преминава многократно закона през раждане и смърт, докато не узнае истината, която го прави свободен.
Земното ниво го тегли обратно чрез неудовлетвореното желание, за да плаща кармичните си дългове или за да "осъществи съдбата си".
Човекът, роден богат и здрав, в минал свой живот си е представял здраве и богатство, а роденият беден и болен, си е представял бедност и болест. На всяко ниво човек проявява своите подсъзнателни вярвания.
Обаче раждането и смъртта са закони, създадени от хората, защото "платката, що дава грехът е смърт"; Адамовото падение е резултат от вярването в две сили. За истинския човек, за духовния човек не съществува раждане и смърт. Той никога не се е раждал и никога не е умирал: "Какъвто е бил в началото, такъв е сега, и такъв ще бъде винаги!"
Чрез истината човек се избавя от закона на кармата, от греха и смъртта и се превръща в човека, създаден по "Божи образ и подобие". Свободата на човека идва от реализирането на неговата съдба, от осъществяването на божествения замисъл за живота му.
"Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен над много ще те поставя (самата смърт); влез в радостта на господаря си (вечния живот)."
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите