Прозрение...

Предишната тема Следващата тема Go down

Прозрение...

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:30 am

Медитацията е окото, което вижда. Истината, сърцето, което чувства. Истината и душата, която осъзнава Истината.
Чрез медитацията душата стига до пълно осъзнаване на своята еволюция и на своето вечно пътуване. Чрез медитацията ние виждаме формата да еволюира в Безформеното, ограниченото в Безпределното; и ние виждаме Безформеното да еволюира във формата и Безпределното в ограниченото.
Медитацията говори. Тя говори в тишина. Тя разкрива. Тя разкрива на този, който има стремеж, че материята и духът са едно, количеството и качеството са едно, иманентното и трансцедентното са едно. Тя разкрива, че животът никога не може да бъде просто съществуване от седемдесет или осемдесет години между раждането и смъртта, но напротив, самата Вечност. Нашето раждане е важно събитие в Божието битие. И същото е нашата смърт. С нашето раждане, животът живее в тялото; с нашата смърт, животът живее в духа.
Медитация означава съзнателно себе-разширяване. Медитация означава узнаването или откриването на собственото истинско Аз. Чрез медитацията ние преминаваме отвъд ограниченията, несъвършенствата и обвързаностите.
Медитацията е динамизъм във вътрешните измерения на съзнанието. Когато медитираме, това, което в действителност правим е навлизане в по-дълбоката част на нашето същество. През това време, ние можем да извадим богатството, което имаме дълбоко в себе си. Медитацията ни показва как можем да се стремим към нещо и в същото време, как можем да го постигнем. Ако практикуваме медитация ежедневно, тогава можем да бъдем уверени, че проблемите в нашия живот, вътрешни и външни, са решени.
Духовното сърце е центърът на безкрайна и универсална любов. Дълбоко в сърцето е душата, нашата вътрешна божественост. Медитацията в духовното сърце е най-сигурния и най-удовлетворителния път. При тази медитация, ние фокусираме цялото си внимание върху сърцето, успокояваме ума, и навлизаме дълбоко навътре, към най-дълбоките пластове на покой, блаженство и тишина. Или, можем да използваме помощта на въображението и да си представим един цвят, разцъфващ в нашето сърце. Тук, ние ще почувстваме, че с разтварянето на венчелистчетата нашата вътрешна божественост се разпростира из цялото ни същество. Ние ще потопим себе си в потока на сърцето и ще го оставим да се разпространи в нас, носейки нашето съзнание далече отвъд. При нашата най-дълбока медитация в сърцето, ние сме далече отвъд всички мисли. Ние сме потопени в безмълвно общуване с Божественото Същество, нашият Възлюбен. Медитацията ни води към съзнателно идентифициране с нашето Висше Аз.

Медитацията е като спускане към дъното на морето, където всичко е тихо и спокойно. На повърхността може да има вълнение, но това не се отразява на дълбините. В най-дълбоките си недра морето е изцяло мълчание. Когато започваме да медитираме, ние първо се опитваме да достигнем собственото си вътрешно съществуване, т.е. - дъното на морето. И тогава, когато нахлуят вълни от външния свят, ние оставаме незасегнати. Страхът, съмнението, притеснението и всички земни тревоги просто ще се изпарят, защото вътре в нас е траен мир. Мислите не могат да ни засегнат, защото целият ни ум е спокойствие, тишина, единение. Като рибите в морето са те - скачат и плуват, но не остават следа. По същия начин, когато сме в най-висшата си медитация, ние чувстваме че сме морето и животните в него не могат да ни въздействат. Ние чувстваме, че сме небето и всички прелитащи птици не могат да ни засегнат. Нашият ум е небето, а сърцето ни е безпределното море. Това е медитацията.
Когато искаме да се извисим в медитацията, тогава нашият стремеж се изкачва, изкачва се безстрашно към висшето. Нашето възходящо пътуване няма край, защото ние пътуваме към безкрайността. Ние се изкачваме към вечната Отвъдност. С езика на разстоянията, нагоре и навътре, и двете са безкрайни пътешествия към една Цел - Върховното. И все пак, ние не можем да се извисим, използвайки ума. Ние трябва да преминем през ума, отвъд ума и отново в сферата на духовното сърце. Царството на най-дълбоките бездни. Колкото по-високо можем да отидем, толкова по-дълбоко можем да достигнем. И отново - колкото по-дълбоко можем да отидем, толкова по-високо можем да достигнем. Това става едновременно. Ако можем да медитираме много мощно, то ние ще почувстваме, че достигаме едновременно много високо и много дълбоко. Висината и дълбината са заедно, но те действат в две различни измерения, така да се каже. Но ако човек достигне много високо в своята медитация, тогава той има способността да достигне също и много дълбоко. Преди да осъзнаем най-висшето, ние чувстваме, че има разлика между висината и дълбочината. Когато се изкачваме, ние ще почувстваме, че сме достигнали определена височина, а когато се спуснем дълбоко навътре, ще почувстваме, че сме достигнали определена дълбочина. Но висината и дълбочината са все в умственото осъзнаване. След като веднъж преминем отвъд бариерите на ума и навлезем в Универсалното Съзнание, ние виждаме всичко като единно и неделимо. Тогава, единствено Реалността пее и танцува в нас, а ние ставаме самата Реалност. Няма височина, няма дълбочина, няма дължина. Тя цялата е една и същевременно тя непрекъснато прехвърля собствените си граници. В медитацията има пламък на постоянен стремеж. Нашето пътуване е вечно, нашето прогресиране и нашето осъзнаване са също постоянни и безкрайни, защото ние се занимаваме с Безкрайността, Вечността и Безсмъртието.
Медитацията е човешката жажда за Безкрайната Реалност, Вечната Реалност и Абсолютната реалност. Тайната на медитацията е достигане до съзнателно и постоянно единение с Бога. Висшият секрет на медитацията е да почувстваш Бог като собственото Аз, да осъзнаеш Бог заради самият него, него да откриваш и него да осъществяваш.
Медитацията е себе-преодоляване. Себе-преодоляването е послание от Отвъдното. Посланието от отвъдното е Бог, вечно еволюиращата Душа, Бог, вечно удовлетворяващата Цел.
Медитацията ви казва само едно нещо: Бог е. Медитацията ви разкрива само една истина: ваше е прозрението на Бога.

Медитацията е тишина, енергетизиране и осъществяване. Тишината е красноречивото изразяване на неизразимото.
Кое е първото и най-важно нещо, което очакваме от медитацията? Мир. Мир и нищо повече.
Мирът е началото на любовта. Мирът е пълнотата на истината. Мирът е връщането към Извора.
Медитацията, като криле на птица, винаги се разпростира в Мир, Светлина и Радост. Единствено медитацията може да роди съвършенство. Медитацията ни пренася отвъд разочарованията на чувствата, отвъд ограниченията на разсъждаващия ум. И накрая, медитацията може да ни дари с полъха на съвършенството.

Медитацията ни помага да живеем от миг в миг. И отново - от миг в миг съществува Вечното Сега. Вечното не може да бъде отделено от всеки един миг. Това е мигът и тук навсякъде е Вечността. Вечността изпълва сегашното, миналото и бъдещето.
Вътре във Вечността е мигът, и отново - в мигът е Вечността. Това е като океана. В океана има неизброими мънички капки. Същевременно, всяка мъничка капка съдържа същността на огромния океан. Взимайки капката, ние имаме веднага усещането за океана, защото капката въплъщава огромния океан. И така всеки миг е неотделим от Вечността и Безкрайността. Медитацията е единствения начин да се почувства единството на крайното и Безкрайното.
Насърчава ли ни медитацията да бягаме от действителността. НЕ! Напротив, медитацията ни подтиква да приемем Божественото творение като непогрешима реалност, на която предстои трансформиране и усъвършенстване. Когато земното-съзнание е трансформирано, и нашето телесно-съзнание е трансформирано, само тогава ние ще възприемем вярно Безкрайната Истина и Безкрайната Светлина.
Този, който медитира, трябва да действа като божествен герой сред човечеството. Човечеството е неделима част от Бога. Оставайки встрани от човечеството, как ще постигнем божественост? Ние трябва да приемем света такъв, какъвто е сега. Ако не приемаме нещата, как ще ги променим? Ако грънчарят не докосва парчето глина, как ще го превърне в гърне? Светът около нас не е съвършен, но ние също не сме съвършени. Съвършеното Съвършенство още не се е появило. Ние трябва да знаем, че човечеството в момента е далеч, далеч от съвършенството. Но ние също сме част от човечеството. Как ще изоставим нашите братя и сестри, които са част от нас? Аз не мога да изоставя своята ръка. Това е невъзможно. По същия начин, когато медитираме с цялата си душа, предано, ние трябва да приемем човечеството като част от самите нас. Ние трябва да го вземем с нас. Ако ние можем да вдъхновим другите, ако сме една стъпка напред, тогава имаме възможност да поднесем божествеността на тези, които ни следват.
Така че, ние не трябва да отиваме в хималайските пещери. Ние трябва да погледнем света тук и сега. Ние трябва да преобразим лицето на света със силата на нашето посвещаване на божествеността в човечеството. Медитацията не е бягство. Медитацията е приемане на живота в неговата пълнота, с нагласата да го преобразим за висшето тържество на божествената Истина, тук на земята.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите