Логиката на състраданието

Go down

Логиката на състраданието

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 2:55 am

Всички знаем и чувстваме ползата от състраданието, но силата на будистките учения се състои в това, че ни показват съвсем ясно „логиката" на състраданието. След като веднъж сме схванали тази логика, нашето състрадание става по-силно, по-всеобхватно, по-стабилно и мотивирано, защото се основава на ясни разсъждения, чиято истинност става още по-очевидна с практиката.
Можем да казваме, дори и да сме донякъде убедени, че състрадани­ето е нещо прекрасно, но на практика действията ни да са дълбоко не състрадателни и да ни носят само объркване и смущение, а не щастието, към което се стремим.
Не е ли абсурдно, че копнеем за щастие, а в това време всичките ни чувства и действия водят точно в обратна посока? Нима може да има по-красноречиво доказателство, че възгледите ни за това, какво е истинското щастие, са изцяло погрешни?
Какво според нас може да ни направи щастливи? Хитрият, изобретателен егоизъм, себичната защита на егото, което, както много добре знаем, в определени моменти може да ни направи крайно брутални? Всъщност истината е в обратна посока - вкопчването в себе си и самовъзхищението, когато наистина се вгледаме в тях, са коренът на всички злини за околните и на всички злини за самите нас.Всяко отрицателно нещо, което сме направили или сме си помислили, е резултат на вкопчването ни във фалшива самоличност, на обожаването на тази фалшива самоличност, превърнала се в най-скъпия и важен елемент на живота ни. Всички отрицателни мисли, емоции, желания и действия, които са причина за отрицателната ни карма, се пораждат от вкопчването в себе си и самовъзхищението. Те са тъмният, мощен магнит, който ни привлича прераждане след прераждане, всички пречки, всички нещастия, всички тревоги, всички бедствия - така че те са в корените на всяко страдание и самсара.
Когато схванем закона на кармата в цялата му сила и с всички негови сложни отражения в много, много прераждания, когато видим как самовъзхищението и вкопчването в себе си ни оплитат все повече и повече в мрежите на неведението, които непрекъснато се стягат, когато наистина разберем опасната и обречена природа на вкопчения в себе си ум, когато проследим действията му до най-скришните ъгълчета, когато наистина разберем как нашият обикновен ум и действията ни се определят, стесняват и засенчват от този закон, как той прави почти невъзможно откриването на сърцето за безусловната любов и как е блокирал всички наши източници на истинска любов и истинско състрадание, тогава настъпва моментът, в който разбираме съвършено ясно думите на Шантидева:

Щом всички злини
страхове и страдания на света
произлизат от вкопчването в себе си,
защо ми е такъв зъл дух?


И у нас се поражда решимостта да унищожим този зъл дух, нашия най-голям враг. Щом той умре, причината за всичките ни страдания ще изчезне и нашата истинска природа ще заблести с целия си простор.
В тази война срещу най-големия ни враг - вкопчването в себе си и самовъзхищението - не може да имаме по-голям съюзник от състрада­нието. Именно състраданието, посвещаването на другите и вземането присърце на страданията им, вместо вкопчването в себе си, ръка за ръка с мъдростта да изоставим егото си, най-пълно и резултатно унищожават древната привързаност към фалшивата самоличност, причина за безкрайните ни страдания и самсара. Ето защо в нашата традиция ние гледаме на състраданието като на източник и същност на просветлението, като на сърцевина на просветлените действия. Както казва Шантидева:

Нима има нужда да се казва повече?
Незрелите работят за своя лична полза,
будите работят за ползата на другите.
Просто вижте разликата между тях.
Ако не разменя щастието си
срещу страданието на другите,
аз няма да стана буда
и дори и в самсара няма да изпитам истинска радост.


За да осъзнаем това, което наричам „мъдрост на състраданието", трябва съвсем ясно да си дадем сметка каква полза можем да извлечем от нея и каква вреда може да ни донесе липсата й. Трябва да направим много ясно разграничение между интересите на егото ни и нашите истински интереси, защото именно от смесването на едното с другото идват всичките ни страдания. Продължаваме упорито да вярваме, че самовъзхищението е най-добрата защита в живота, но всъщност е точно обратното. Вкопчването в себе си поражда еамовъзхищение, а то на свой ред поражда ненавист към страданията и злините. Но страданията и злините не съществуват обективно — силата и съществуването им се определят единствено от ненавистта ни към тях. Когато осъзнаете това, ще разберете, че именно тази наша ненавист привлича към нас всичко отрицателно и всички пречки, които могат да възникнат; че именно тя изпълва живота ни с нервно напрежение и страх. Трябва да премахнем тази ненавист, като премахнем вкопчващия се в себе си ум и привързаността му към несъществуващата самоличност, а това ще премахне и всички пречки и отрицателни явления у нас. Та как бихме могли да се борим срещу нещо или някой, които не съществуват?
Тогава състраданието е най-добрата защита. Освен това, както винаги са знаели учителите от миналото, то е източник на всякакво лечение. Представете си, че сте се разболели от някаква болест като рак или СПИН. Като поемете страданието на тези като вас, освен собственото си страдание, ако умът ви се изпълни със състрадание, без всякакво съмнение ще пречистите насъбраната се в миналото отрицателна карма, която е източник - сега и в бъдеще - на страданията ви.
В Тибет съм чувал за хора, които след като са научили, че ще умрат от безнадеждно заболяване, раздавали всичко свое и отивали да умрат на гробището. Там практикували поемане на чуждото страдание и за всеобщо изумление вместо да умрат, се връщали изцелени у дома.
Работата с умиращите, както многократно съм имал възможност да се убедя, ни дава възможност да упражняваме състрадание в действие, при това в ситуация, в която от нея има най-голяма нужда.
Състраданието към умиращите може да е полезно за тях по три основни начина - първо, разкриването на сърцето ви ще ви даде възможност много по-лесно да покажете на умиращия безусловната любов, за която вече говорих и от която той има толкова голяма нужда. На по-дълбоко, духовно ниво, както съм се убеждавал многократно, ако се опитате да въплътите състраданието и да действате със сърцето на състраданието, ще създадете атмосфера, която може да вдъхнови умиращия да си представи духовното измерение и дори да се заеме с духовна практика. На най-дълбоко ниво, ако непрекъснато практикувате състрадание към умиращите и ги вдъхновявате да правят същото, може да успеете да ги излекувате не само духовно, но и физически. И тогава ще откриете за себе си това, което знаят всички учители - че силата на състраданието няма граници.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.clubdiscussion.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите